Работят ли свастиките

Lady Diana's Bench

В превод санскритската дума „свастика“ означава „амулет за щастие и благосъстояние“.  Без значение в кой от многобройните си варианти е изобразявана, дали чрез кръст с пречупени под  90...

1192 0

В превод санскритската дума „свастика“ означава „амулет за щастие и благосъстояние“.  Без значение в кой от многобройните си варианти е изобразявана, дали чрез кръст с пречупени под  90 градуса ъгли, или с леко заоблени линии, смисълът и е да привлича слънчева енергия и светлина.  Свастиките са многообразни, но в зависимост от въртенето около оста си, биват:

женски – краищата на кръста са завити наляво

мъжки – краищата са завити надясно.

Съществува теория, че когато свастиката се върти по часовниковата стрелка, това е за просперитет, а когато е в обратна на часовниковата – разрушение. Любителите на тази идея се обосновават с нацистката свастика, която е била „обърната“ и затова е обърнала възхода на Хитлер.

След Нюрнбергския процес през 1946 в устава на ООН е застъпен параграф, забраняващ разпространението на национал-социалистическия символ. По тази причина няма да публикувам снимки, но си поставих за цел да проверя  дали в Индия си служат със свастиките правилно. Материал за изследване има в изобилие – символите се поставят навсякъде, на магазини, по стените  на бедни и богати къщи, на колите, по улиците. Изобразяват ги в пълната им разновидност – с пречупени под прав ъгъл страни, заоблени, с повече от четири лъча, понякога с точки, но винаги с ясното намерение – да привлекат благополучие, да донесат щастие и да пазят.
Видяното затвърди убеждението ми, че свастиките работят. Как иначе европейският човек би могъл да си обясни факта, че индийците са толкова щастливи, когато имат буквално само един покрив над главата си, а понякога дори и той липсва.

Най-, най-бедните спят буквално на улицата. Ето защо понякога край шосетата могат да се видят свастики.

Бедните, които имат къщи, живеят в нещо като бетонни гаражи, залепени един до друг, без дупки за прозорци. Единственият отвор, през който идва светлина и откъдето се влиза в „къщата“ е мястото, където би трябвало да бъде окачена вратата. Такава няма. Липсва дори преграда или завеса, която да прикрива и предпазва. Обърнати са с лице към пътя, от който лесно може да се види какво има вътре и то не е много – гол циментен под, едно легло и няколко съда за храна. Употребих думата „легло“, но то е много по-функционална мебел. Макар да представлява много проста конструкция – правоъгълна рамка, опасана от ремъци, то се изнася пред къщи и се използва за пейка и дори да изглежда невероятно, събира много повече от  един човек.

Тъй като канализация и течаща вода липсва, пред къщите има поставена вода, обикновено в три керамични делви, или в метални гюмове. Материалът им също дава идея за материалното състояние на обитателите, а три е число,  което носи благополучие.

Течаща вода има някъде край пътя. Там хората се събират, за да се изкъпят, направо от помпата и да си занесат вода за вкъщи. Правят го с щастливи усмивки. Пак пред домовете си мият съдовете и водата се стича в мръсни вади, опасващи къщите, за да се влее в по-голямо подобие на канал от застояла вода, отрупано с тонове боклуци.

Боклукът винаги се преровя щателно по всяко време на деня. Дали от деца, дали от кучета, прасета или сини крави, всеки се надява да открие нещо ценно. Кравите не са в цвета, който името им предполага, но са напаст за населението. Много от тях са бездомни и популацията им неконтролируемо нараства. Разбира се, по религиозни причини месото им не може да бъде използвано, поради което те нападат посевите и влизат дори в градовете. Правителството взема мерки за изграждане на течаща вода и канализация. Вижда се, че някои от помпите са нови.

Външно домовете на средно заможните индийци не се различават особено от описаните по-горе. Покъщнината обаче е повече, по-разнообразна, имат килими и най-важното – електричество.  Друга прилика разбира се е свастиката, нарисувана на стената или на вратата. Обикновено се използва червена или бяла боя, но често може да се види в черно, или в какъвто цвят е имало на разположение.

Улиците миришат  на урина. Причината бързо става очевидна – хората ги ползват като тоалетни без особено смущение и това се случва навсякъде, дори в Делхи.

Къщите на богатите са нещо съвсем друго и водещият принцип е „размерът има значение“. Според мен не просто размерът, а огромният размер има значение в Индия. Нещо като задължителен атрибут е помещението да е поне с големината на класна стая. Освен пари, богатите индийци имат чувството за показност. Че имат богата къща или хотел трябва да бъде ясно за всички и едва ли у някого остава съмнение. Личи по пищността, обема и материалите. Мрамор, мрамор, мрамор. Това е най-уважаваният материал. Чудех се ако в къщата няма мрамор, тя дали се брои за богаташка? Важното е, че и върху мрамора изобразяват свастики и очевидно те също сработват.

В магазините им се събуваш преди да влезеш. След това малко трудно можеш да излезеш, без да си купил нещо. Дали не е отново заради свастиката пред магазина? Или просто защото се търгува с много агресивен маниер?

Често около дървета,  саксии с цветя, или просто на земята има нарисувани мандали, които също се използват за привличане на благополучие. Предполагам, че някои от тях са изработени само за декорация и не е вложен особен окултен смисъл, но важен е резултатът – ландшафтът изглежда по-красиво с тях.

10003404_10201491780566838_1600092919_n

Може да се изпише много за улиците в Индия, но думата беше за свастиките. При тези условия, които описах хората са щастливи. Свастиките ли им привличат цялото това щастие?

Според мен е без значение дали свастиката е обърната по посока на часовниковата стрелка или обратно. Единствено същественото е намерението, което човек влага, когато я рисува и изобщо когато прави каквото и да било.

Това е вселенски закон, действащ независимо дали го осъзнаваме или не. Моята любима история го илюстрира. Не знам кой е авторът и, но имам чувството, че аз съм я писала, а хората, които ме познават, са ме чували да я разказвам десетки пъти.

Преди няколко века китайски майстор на фъншуй се отправил към далечно село. Денят бил зноен, а пътят безкраен. Майсторът се уморил и ожаднял, но за щастие видял жена, която  жънела ориз. Помолил я той за вода. Жената охотно му подала вода в една кратунка. Понечил майсторът да отпие, но забелязал, че жената била пуснала няколко оризови осила.

„Така значи! Иска да ме убие!“, помислил си майсторът, но се престорил, че нищо не бил видял.

Изпил внимателно водата, но в главата си вече имал план за отмъщение.
„Жено, за да ти се отплатя за добрината, ще ти покажа къде е най-доброто място да си построиш ферма. Ще станеш много богата, ще си здрава и ще живееш дълго, ако я направиш ей там“, посочил и той възможно най-лошото място според фъншуй. Според всичкото му познание тя трябвало да стигне до разорение, да се разболее и умре за по-малко  от година. Толкова лошо било мястото.

Жената благодарила. Майсторът продължил пътя си.

След година и половина майсторът отново минавал по същия път. Спомнил си за жената, която по негови сметки би трябвало отдавна да е умряла.  Само че… майсторът не повярвал на очите си… на мястото, което и бил посочил имало ферма, в която кипял усилен труд. Ратаи обработвали земята, а реколтата била изобилна.

Майсторът решил да провери какво става.
Почукал на портата на голямата къща, където жената живеела. Отворил му един от слугите, а стопанката го разпознала и приела с голяма радост и почести. Нагостила го богато и не преставала да му благодари за добрината.

Майсторът не се сдържал и и разказал какви са били истинските му планове – да я накаже за това, че била опитала да го убие.

„Спомням си добре този ден, беше много горещо, вие бяхте запотен и ако бях ви дала от моята вода, която е много студена,  щяхте да я изпиете на един дъх, да ви пресече и веднага да умрете. За да ви предпазя от това, пуснах няколко осила в кратунката, за да отпивате бавно и предпазливо.“, казала жената.

„Ти всъщност си спасила живота ми!“, възкликнал засрамено майсторът.

Макар и спасен, майсторът едва ли е жив, за да ни обясни какво се е случило от гледна точка на фъншуй. Няма данни дали фермерката е била поставила свастика на портата си (символът се използва на много места по света), затова ще трябва да се задоволим с моето тълкувание – благодарение на силата на доброто намерение, дори и на възможно най-лошото място ние можем да успеем.

П.С. Иска ми се да продължа историята с майстора на фъншуй. Какво се е случило с него след тази година и половина, заради неговото намерение да накаже жената. Очаквам предложения.

 

Tree


Коментари