Визията на Исландия за чисто бъдеще като пример за света

Hafragilsundirlendi

От тайнственото си среднощно слънце до мрачните си зими, осветявани само от снега и леда, Исландия е страна на крайностите. Когато банковата криза ударила през 2008г., системата от...

496 0

От тайнственото си среднощно слънце до мрачните си зими, осветявани само от снега и леда, Исландия е страна на крайностите. Когато банковата криза ударила през 2008г., системата от дългове и кредити, на която била базирана исландската икономика, се сринала напълно.

„Имахме един пълен срив, и според мен това беше за добро“ – казва природозащитникът Омар Рагнарсон. „Защото след като всичко беше разрушено, ние можехме да се поучим от грешките си и можехме да построим изоснови едно ново общество, едно ново отношение към околната среда, едно ново мислене.“

След имплозията в банковия сектор, обикновените хора от Исландия се обръщат към учените, икономистите, фермерите и другите хора с визия за бъдещето, не само за да оспорят дотогавашната система, основаваща се на цикли от дългове и консуматорство, но също и за да създадат заедно един нов план за устойчива икономика, основана на местен подход.

„Бих искал исландците да действат на местно ниво, но да мислят глобално“, казва Гудьон Мар Гудьонсон в документалния филм „Бъдеще на надеждата“ (Future of Hope), който увековечава възхода на това ново движение. „Исландия досега нямаше ясна визия какво иска от бъдещето, и затова според мен е много важно да постигнем съгласие именно за това – как виждаме самите себе си и нашата страна в света.“

Самия Гудьонсон се натоварва с тази задача и основава „Министерство на Идеите“ – движение на обикновените хора на Исландия, което да действа като форум за дискусии. В него се обсъждат иновациите в различни области като индустрията, образованието, технологиите, икономиката и обществените структури. Централа на движението става т.нар. „Къща на Идеите“ в Рейкявик и то започва усилено да работи, защото хората в него вярват, че Исландия е идеалното място за създаване на прототипи за нови и устойчиви решения.

„Това министерство може да се разглежда като сърцебиенето на обикновените хора, когато става дума за иновации и промяна в Исландия,“ казва Гудьонсон. „Ние можем да си представим как бихме искали да изглежда Исландия след 20 или 50 години без участието на големи корпорации и политически партии. Когато отиваме да гласуваме, ние искаме да гласуваме за такъва политици, които чувстваме като хора от народа, за които смятаме, че най-добре се вписват в нашите идеи за бъдещето.

Зелената енаргия

Когато енергийната криза удари, най-доброто възможно място, където да бъдеш, е Исландия“ – казва Кристин Вала Рагнарсдотир, която е бивш декан на Училището по инженерни и естествени науки в Университета на Исландия.

Тази страна е истински рай за производството на чиста енергия, заради своите географски и геологическите характеристики  – известни са нейните горещи извори, гейзери и активни вулкани и горещата вода, бълбукаща под земята, която осигурява голяма топлинна енергия за отопление.Понастоящем около 80% от енергийните нужди на страната се покриват от водноелектрически централи, а геотермалните енергийни източници осигуряват останалите 20%. Подземните басеини с гореща минерална вода, които топлят някои от любимите за туристите дестинации, като например геотермалният спа-комплекс „Синята лагуна“, осигуряват на Исландия почти неизчерпаеми количества от естествено гореща вода.

Сега вниманието на исландците се пренасочва към тези сектори в икономиката, които все още са зависими от изкопаемите горива. Изследователите например търсят начини да се впрегне геотермалната енергия за получаването на водородни атоми от водата, и така автомобилите и корабите в страната скоро ще могат да започнат да се задвижват с водородни клетки. Това ще направи Исландия напълно независима в енергийно отношение, тъй като електрозахранването ще стане 100% от възобновяеми енергийни източници.

Био-земеделието

Органично-парниковото селско стопанство, което е сравнително ново явление в Исландия, позволява на хората да си произвеждат в домашни условия зеленчуци като домати, краставици и чушки, въпреки ниските температури. Въведен е биологичен контрол, който прави този вид земеделие особено успешен, така че се очаква скоро Исландия да започне да изнася зеленчуци за Европа, например домати.

„Създаваме местни групи във всички части на Исландия, като например идеята за „Бавна храна“, която цели да се наблегне на консумацията продукти според сезона, които да са произведени в близката околност, и по този начин се спестява огромно количество енергия, която иначе би отишла за транспортирането на продуктите, а също така се намалява и замърсяването на околната среда“ – обяснява Еймундур Магнусон, който има био-ферма във Валанес в източната част на Исландия. „Според мен, от био-земеделието няма връщане назад. Когато човек погледне почвата, като види как расте продукцията, а особено като опита вкусът на плодовете, колко е по-сладък и по-добър, той просто никога не би се върнал назад. Това е естественият начин, по който трябва да се правят нещата.

Проекти за чиста енергия също така подсилват и университетите в Исландия и по този начин помагат за построяването на основите на един силен инжинерно-технически сектор. По този начин исландците сами могат да генерират и развиват своите собствени идеи, а не просто да финансират някакви чуждестранни и външни проекти, както се е действало преди 2008г. Сега Исландия работи с много държави от Азия, Африка, Европа и Америка и обменя опит с тях, за да се учи как да развива чиста икономика, което доста повдига стойността на една такава малка държава, която има само 320 000 жители.

Демокрацията в действие

Но малкото население на Исландия има и положителна страна: политическата мобилизация в страна с толкова малко жители се осъществява чудесно. Близо 1500 души – около половин процент от цялото население на Исландия – се събират на националния форум през ноември 2009г., за да вземат решения за основните ценности на бъдещето общество в страната. На този форум идват хора от всички прослойки на исландското общество, от 18 до 88-годишна възраст и от всичките 6 избирателни региона на страната.

Възобновява се също така и интересът към традиционните исландски занаяти и културното наследство – като например в производството на традиционните исландски пуловери – и всичко това изглежда е част от културната промяна, която се оказва много по-важна от икономическите промени.

Макар хората в Исландия отдавна да са се научили да оцеляват на замръзналия вулканичен оствов, тепърва те ще се учат също и как да издържат и на най-значителните предизвикани от човека икономически и климатически катастрофи. Начело със своето Министерство на идеите, исландците работят здраво за създаването на една нова икономика, въз основа на чистата енергия и визията за устойчиво бъдеще. Важно е, че тази визия е създадена от самите хора и лежи в техните сърца, защото това гарантира нейното оцеляване при трудностите, които бъдещето може да донесе.


Коментари